Деветте живота на най-късата улица в София
Разкази и фрагменти от предишното и сегашното на най-малката улица в София, джаз онлайн, мултимедия с архивни фотоси - така нощес основателите от #soSofia започнаха своето пътешестване из ул. " Малко Търново ". Най-късата в града със своите 60 метра, пешеходна, само че с дълга и вълнуваща история, разпростряла се 4500 години обратно.
Събитието " Малко Търново - Улица на времето " бе с присъединяване на актьорите Лили Гелева и Кирил Недков, както и режисьорката Анастасия Събева от намиращия се зад ъгъла Младежки спектакъл, музикантите от " Диксиленд джазтет " и писателите Александър Шпатов и Павлина Делчева-Вежинова. Събитието приключи с кабаретно шоу в Comedy Club - тогавашният бар " Луна ", в който през 30-те години обичал да се отбива и цар Борис III.
„ Искаме да описваме историите на емблематични знаци на града. Започваме с „ Малко Търново “, тъй като е по-нетрадиционен знак. Обичайно жителите и гостите на града припознават Витоша, „ Александър Невски “ или НДК като емблематичен знак на града, пък „ Малко Търново “ е една доста чаровна и симпатична уличка, която единствено на своята скромна дължина от 60 метра, крие такова наслоение на архитектура и история, която свидетелства още 4500 г.пр.Хр. “, описа пред БНР от името на организаторите Адриана Михайлова. Дигиталният проект обещава още такива истории онлайн и на уеб страницата си.
Ул. " Малко Търново ", която свързва бул. " Дондуков " с " Московска " през днешния ден е просто къс и изящен пешеходен откъс със стълбички, само че тя крие под себе си останки, датиращи от 4500 години прочие Хр. Останките от каменно-медната ера са открити в края на 50-те години при снишаването на равнището на пл. " 9-и септември " - следи от жилища, керамика, оръдия на труда, кости на животни.
В идващите хилядолетия историята на уличката продължава с находки от Улпия Сердика от към 300 година сл. н.е. - времето на императорите Константин (който възкликва " Сердика е моят Рим! " ) и Траян.
На улица " Малко Търново " през XVIII в. се намирала и Часовниковата кула на София. Тогавашното име на улицата е " Сахат сокаги " или " Часовникарска " и дава името и на околната махала. Кулата, издигната във възрожденски жанр, е обезсмъртена в картина на австрийския художник Йозеф Обербауер, която през днешния ден се намира в архива на СГХГ.
Парадоксът е, че самата кула е употребена като пожарникарска, а след това изгаря. Градска легенда от това време гласи, че точно часовникарите са я запалили, с цел да не демонстрира часа гратис и да пречи на бизнеса им.
През 20-те години на XX век пък уличката е била средище на деловия живот в града - помещавала е офиси на банки, застрахователни сдружения, редакции, политически партии. Първата светеща реклама в историята на София е конфигурирана тук - на аспирин Bayer, с аспект към пл. " Батенберг ".
На мястото на Младежкия спектакъл в началото се е помещавал кино-театър " Балкан ", а против фамозния бар " Луна " (дн. Comedy Club) пък е възпятото в блуса на Георги Минчев " мазе на Московска 5 ", където са били килиите на Държавна сигурност. Вратичката с мрачна история се намира настрана на днешната постройка на ДА " Архиви " (завършена през 1933 година под името кооперация " Караджата " ).
Събитието " Малко Търново - Улица на времето " бе с присъединяване на актьорите Лили Гелева и Кирил Недков, както и режисьорката Анастасия Събева от намиращия се зад ъгъла Младежки спектакъл, музикантите от " Диксиленд джазтет " и писателите Александър Шпатов и Павлина Делчева-Вежинова. Събитието приключи с кабаретно шоу в Comedy Club - тогавашният бар " Луна ", в който през 30-те години обичал да се отбива и цар Борис III.
„ Искаме да описваме историите на емблематични знаци на града. Започваме с „ Малко Търново “, тъй като е по-нетрадиционен знак. Обичайно жителите и гостите на града припознават Витоша, „ Александър Невски “ или НДК като емблематичен знак на града, пък „ Малко Търново “ е една доста чаровна и симпатична уличка, която единствено на своята скромна дължина от 60 метра, крие такова наслоение на архитектура и история, която свидетелства още 4500 г.пр.Хр. “, описа пред БНР от името на организаторите Адриана Михайлова. Дигиталният проект обещава още такива истории онлайн и на уеб страницата си.
Ул. " Малко Търново ", която свързва бул. " Дондуков " с " Московска " през днешния ден е просто къс и изящен пешеходен откъс със стълбички, само че тя крие под себе си останки, датиращи от 4500 години прочие Хр. Останките от каменно-медната ера са открити в края на 50-те години при снишаването на равнището на пл. " 9-и септември " - следи от жилища, керамика, оръдия на труда, кости на животни.
В идващите хилядолетия историята на уличката продължава с находки от Улпия Сердика от към 300 година сл. н.е. - времето на императорите Константин (който възкликва " Сердика е моят Рим! " ) и Траян.
На улица " Малко Търново " през XVIII в. се намирала и Часовниковата кула на София. Тогавашното име на улицата е " Сахат сокаги " или " Часовникарска " и дава името и на околната махала. Кулата, издигната във възрожденски жанр, е обезсмъртена в картина на австрийския художник Йозеф Обербауер, която през днешния ден се намира в архива на СГХГ.
Парадоксът е, че самата кула е употребена като пожарникарска, а след това изгаря. Градска легенда от това време гласи, че точно часовникарите са я запалили, с цел да не демонстрира часа гратис и да пречи на бизнеса им.
През 20-те години на XX век пък уличката е била средище на деловия живот в града - помещавала е офиси на банки, застрахователни сдружения, редакции, политически партии. Първата светеща реклама в историята на София е конфигурирана тук - на аспирин Bayer, с аспект към пл. " Батенберг ".
На мястото на Младежкия спектакъл в началото се е помещавал кино-театър " Балкан ", а против фамозния бар " Луна " (дн. Comedy Club) пък е възпятото в блуса на Георги Минчев " мазе на Московска 5 ", където са били килиите на Държавна сигурност. Вратичката с мрачна история се намира настрана на днешната постройка на ДА " Архиви " (завършена през 1933 година под името кооперация " Караджата " ).
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ